Войната от първо лице: Юков е изгубил броя на телата, които е открил

Алексей Юков е изгубил броя на телата, които е открил в Донбас през последните пет месеца. Казва, че смята, че са повече от 300, но не може да е сигурен, споделя в репортаж на Би-Би-Си.

Алексей и хората му карат хладилен бял ван, маркиран с червен кръст, за да изпълняват работата си. Те често пътуват и се излагат на опасности, за да приберат телата и останките на загинали украински и руски войници и цивилни.

"Работим без почивни дни. Постоянно. Шофираме, проучваме, транспортираме, търсим, през цялото време", казва той.

Това също е мрачна работа - изкопаването на разлагащите се тела на руски войници, заровени в плитки окопи, или събирането на останките им от изгорели бронирани машини.

Според данни на ООН повече от 5000 украински цивилни са били убити след нахлуването на Русия през февруари.

Няма официални данни за броя на загиналите украински войници. Но един съветник на президента Зеленски каза пред Би-Би-Си миналия месец, че между 100-200 украински войници биват убивани всеки ден. Средно това е в долния край на тази скала.

Алексей казва, че тази цифра му звучи реалистично. Но той вярва, че руснаците губят три пъти повече.

Един украински войник, с когото разговаряхме, който се е сражавал в Северодонецк, описа руската тактика като подобна на тази от Първата световна война – вълни от тяхната пехота, които попадат под дъжд от куршуми.

Кой според Алексей ще спечели войната? "Не става въпрос за това кой ще спечели“, казва той. „Става дума за това кой е прав. Те (Русия) дойдоха тук и това беше непростимо".

Всеки украински войник, с когото разговаряхме, каза, че все още вярва, че може да победи. Дори в части, които са претърпели бойни загуби на повече от половината от личния състав.

Но това се отразява както на живите, така и на мъртвите. Алексей не е виждал едногодишната си дъщеря от месеци.

"Тази война съсипа живота, който имахме и този, който градихме", казва той, цитиран от БГНЕС.

Той добавя, че в края на деня всичко това те застига: „Онова усещане, когато си празен отвътре. Незапълнимата празнота“.

Защо Русия иска да завземе Донбас, Източна Украйна

Смъртта идва бързо в Донбас. Руските снаряди се приземяват само за секунди и се използват в индустриални количества. Средно Русия изстрелва 20 000 артилерийски снаряда на ден. Украйна е в състояние да отговори само с 6000.

Няма отдих от звука на тежък обстрел във военнo-медицински пункт, който посещаваме. Главният лекар, който иска да бъде известен само като д-р Анатолий за собствената си безопасност, описва ситуацията на фронтовата линия като "крехка".

Той ни показва снимки на тежко повредена военна линейка, надупчена от куршуми и разкъсана на парчета от шрапнели. Д-р Анатолий казва, че червеният кръст, нарисуван върху превозните им средства, не означава нищо за руснаците. Пред сградата под камуфлажни мрежи чакат още две линейки, готови да отидат да приберат ранените.

Тина е работила в детска болница, преди да се запише като доброволец в армията. Тя бърше сълзите си, докато говори за семейството, което сега й липсва.

"Болката изчезва, защото имаш задача: да закараш човек жив в болница", казва тя. Питам дали я е страх. "Разбира се, че е страшно. Когато снаряд падне наблизо, всичко се свива в теб".

Има убити, има много ранени. Тина казва, че не й е позволено да дава числа, но добавя "има жертви почти всеки ден, и то не само по една. Понякога няколко, понякога много".

Полина е само на 21. Войната вече е хвърлила голяма сянка върху нейния кратък живот.

Баща й и чичо й сега са пленници в окупираната от Русия Украйна. Тя казва, че прави всичко възможно това да не я сломи. Тя прави упражнения и слуша музика винаги, когато може, само за да запази някакво чувство за нормалност.

Но Полина признава, че е трудно да не се чувстваш мрачен и депресиран: "Освен куршумите, летящи над главата ти, ранените хора, а тези ранени често са мои приятели и близки, ако го вземеш присърце, ще бъде трудно".

Войниците, които лекува, й дават надежда.

"Момчетата, които са ранени и изтощени, понякога дори не искат да отидат в болница. Те казват, че няма да оставят приятелите си, защото заедно държат отбраната".